Безпристрастен поглед към разказването на Пекин

Безпристрастен поглед към разказването на Пекин

Blog Article

Трудът и всеотдайността никога не остават без награда. 

Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:

Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Тежко и душно.

Ти тръгни когато можеш и по-кротко насам, остави малко сили на коня, да погалопираш тук пред мен, искам да те гледам.

Скришом един от друг всеки от тях обиколил тия самодивски върхове и се връщал замислен.

— То си е моя работа — отговори Лазо глухо и преглътна гласа си.

От и за Елин Пелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Лазо пак погледна в тъмнината плахо. Каменните Стамови думи го удариха в сърцето.

Остани вкъщи, мама, отегчена от живота си намира ново хоби.…

Бялото мъниче, свито на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който едва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета.

По тоя път замина Лазо и я остави. Остави я за пуста ??????? печалба… Усилни годините станаха, какво да се прави! Утре рано тя ще стане и пъргава, като сърна, ще иде на кладенчето за вода…

Думам ти, щерко. Български празници и обичаи Анелия Овнарска-Милушева

Автор е на редица разкази, наситени с жизнерадостен и весел смях, в които се оглежда дяволитият български селянин, готов да се шегува и в най-тежките моменти от своя нерадостен живот; белег на несломената жизненост на българския национален характер.

— Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке?